Унижение...колко приятна дума..обичате да унижавате? Какви хора сте? А да, типичните, вече на това му се вика ,,човек"..унижавате себе си..не, не ставате по-яки или по-забавни или изобщо нещо повече. Вие просто падате в очите на другите и сте заслепени от издигането ви сред ,,своите си" ..издигане ..хах..само в главата ви е. Двуличните очи на ,,приятелите ви"" ви гледат и се смеят заедно с вас, докато нямате и на идея какво мислят за вас и изобщо кои са те, докато ги смятате за ,,близки"". Някой пък искат да са ,,известни" ..известни ..сред кого? Сред града или селото ви? Известни...пф..нищо повече от останалите..едни смешни хора..смешно е..защото се унижавате, а нали точно вие се смеете на унижаването ..защо не се посмеете на себе си ..

"На мен например ми е много инрересно и обичам да греша. Всяка грешка ме учи и ми разкрива нещо...ами да, обичам да греша. :)"
И аз така. :-):-):-)

Унижението може да е грешка първия път и нали грешката ни учи..а щом продължиш да повтаряш грешката отново и отново...вече не е грешка, защото ти е показала, но щом не си и обърнал внимание? На нищо не те е научила и продължаваш да грешиш, зависи от човека и как разбира грешките си :)